ИЗМА̀ХВАНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от измахвам1 и от измахвам се.
ИЗМА̀ХВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от измахвам2 и от измахвам се. Говедарите се бяха загубили между разбъркания добитък. Той [Мито] позна само Поло дългия, Копралята, както му викаха. При всяко измахване на тоягата, от което парцаливите ръкави се свличаха, острият му калпак като че подскачаше. Ст. Даскалов, БМ, 266.
ИЗМА̀ХВАНЕ3, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от измахвам се; отслабване, измършавяване.