ИЗМЕКЯ̀РКА ж. Диал. Жена или момиче измекяр; ратайкиня. – Не беше му подадено нему да бъде измекярка – на други живот и на други ред бе научено то. Т. Влайков, Съч. II, 233. И той [войводата] влязъл в собата и казал на измекярката да наготви манджа. Нар. прик., СбНУ XXXVI, 103. Яз ке те оженам: / я си имам / до три измекярки, / коя ке бендисаш, / нея да си земеш. Нар. пес., СбНУ XXIX, 46.