ИЗМЕКЯ̀РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от измекяр. Дядо Славчо държеше всякога ратай – да работи с воловете; имаше сѐ и по-малко измекярче. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 5–6.
