ИЗМЕНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Изменчив. „Настават бурни временапогрижете са за безопасността си; събитията са неопределени и хората са изменливи.“ С. Бобчев, ЖФ (превод), 135.


Източник: Речник на българския език (онлайн)