ИЗМЀННИК, мн. -ци, м. Човек, който нарушава верността си, предаността си към някого или нещо, изменя на някого или на нещо; предател. Калофер отпусна глава. Няма ли да залезе славата на оръжието му, ако се отдаде на мирен труд? И няма ли народът да го нарече изменник? М. Марчевски, П, 63. „Който дръзне да дигне ръка срещу войводата, той е изменник на народното дело и него всички вкупом трябва да накажат със смърт!“ Ст. Дичев, ЗС I, 495. – Знам, изменници винаги е имало. Само че... знаете ли? Родината може да мине без всекиго от нас, но тежко на онзи, който мисли, че може да мине без родина! К. Кюлюмов, ПШ, 81. – Другари войници! – извиси глас Марин. – Не стреляйте срещу народните партизани. Вие сте чеда на народа, ще станете ли изменници на народа и братоубийци? М. Яворски, ПОББ, 37. // Рядко. Мъж, който е изневерил, извършил е изневяра, като е установил любовни отношения с друга жена.