ИЗМЕНЯ̀ВАМ1, -аш, несв. (остар.); изменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изменям1. Веднага изменяваме строя: стегнатите колони на взводовете се разпръсват по отделения. Й. Йовков, Разк. II, 135. Разказа още с кикотене как издебвал учителя си по история и изменявал с изкусно издраскване бележките му за него и нулата направял на 5. Ив. Вазов, Съч. IX, 50. Това развитие, като изменява обществените условия и обществената среда, неизбежно води към умствен преврат, към изменението на старите понятия, възгледи и убеждения. Д. Благоев, ЛКС, 69. Зарад тебе [паричката] патриарси / дозволяват, разрешават, / законите изменяват. Π. Ρ. Славейков, КМ 1871, 57. Ка йе било ютре озарана, / застояла таа врана коня, / три пъти го зоба назобило, / три пъти го вода напоило / и на себе руо изменява, / и на глава капа изкувиа. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 79–80. Нужда закон изменява. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 318. изменявам се, изменя се страд.
ИЗМЕНЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); изменя̀ се св., непрех. Изменям се. И Стайка милостиво гледаше Радиното лице как се изменяваше и бледнееше. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 194. Защо при съкращение на дробите не се изменява големината им? К. Кърджиев, А, 89.
ИЗМЕНЯ̀ВАМ2, -аш, несв. (остар.); изменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Изменям2. – Ако е женена, сигурно тя изменява на своя Отело... – избъбра Тихолов. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 93. Вазов не изменява на себе си в способността да пленява с нежността и мекотата на езика. К. Величков, ПССъч. VIII, 139. „Аз подозирам, ти ми изменяваш... / Но чуй (характера ти подъл знам), / ще те убия! Да, и отмъстена / така накрая ще се хвърля в Сена!“ Ем. Попдимитров, СР, 123.