ИЗМЕНЯ̀ВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от изменявам1 и от изменявам се; променяне, изменяне1. Подир безконечни конвулсии, балканският материк се закрепил и установил в сегашната си форма, без да е спрял, обаче, бавният процес на изменяването му. Ив. Вазов, Съч. XV, 143.
ИЗМЕНЯ̀ВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от изменявам2; изменяне2.