ИЗМЕРЯ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се измерва; измерим. В анода на детекторната лампа протича ток през целия период на подаденото на входа измеряемо напрежение. РТЕ, 1955, кн. 11 [еа]. Четврътит растег, лакът, руб ся добива, като ся умножи ширината с длъжината на измеряема повръхнина. Хр. Данов, ТПЧ, 188.