ИЗМЀРЯМ, -яш, несв. (остар.); измѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Измервам. Той вече не можеше да се покаже пред заптиетата и търсеше с поглед някой верен човек, комуто да поръча да обади Огнянову опасността, а умът му в същото време измеряше всичката ѝ грозна величина. Ив. Вазов, Съч. XXII, 146. – Е, учи, Живко, ама и човек си намери – хвърлиха подире ѝ жените, като я измеряха в походката, във всичко. Ст. Даскалов, СД, 218. измерям се, измеря се страд., възвр. и взаим. От зори, та до вечеря, / от неделя до година – / с тъпан време се измеря / ден по деня до амина. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 94. На тая черкова с пари се не измеря / богатството. Π. Π. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 167. Два орла в Балкана царуват / на своите гранитни скали, / .. / Но тайна вражда ги смущава, / те злобно измерят се там. Ив. Вазов, БМ I, 101.