ИЗМЀРЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от измерям и от измерям се; измерване. Знайно е, че измерянията на големите разстояния и на непостиганите разстояния не могат да са земат направо, като гудим един метър, един декаметър по дължината им, но това става геометрически, чрез образуването на триъгленици. Ч, 1875, бр. 5, 239.


Източник: Речник на българския език (онлайн)