ИЗМЀТВАМ, -аш, несв.; измѐтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. измѐтнат, св., прех. 1. Със силно, поривисто движение отмятам коса, ръка и др.; мятам. – Кръстих го [детето] на Асенчо – рече момичето, може би за да предотврати неизбежния въпрос, изметна косата си назад и додаде: – Той може и да не го признае, но в живота си друг мъж не познавам. Р. Михайлов, ПН, 108. В същото време той изметна костелива лапа, плесна се по избелелия каскет и набразденото му лице съвсем се сбръчка от мъка и съжаление. ВН, 1963, бр. 3681, 2.
2. Диал. Измествам (в 5 знач.). Изметнал си е леко ръката. изметвам се, иметна се страд.
ИЗМЀТВАМ СЕ несв.; измѐтна се св., непрех. 1. За дъска, врата, прозорец и под. – изкривявам се, отклонявам се от нормалното си положение, като се огъвам навън или навътре поради влага или силна топлина. – Таванът щеше да стане равен, ами дъските на селкоопа бяха сурови, съкливи, изметнаха се. Г. Краев, Ч, 190. – Гледах аз днес ония спални, за които ми разправяше. Ами че те били съвсем просто нещо бе, Софче! Ще се разсъхнат утре креватите, ще се изметнат вратите на гардеробите, просто срам ще те бъде да ги покажеш някому! Св. Минков, РТК, 112–113. Прозорецът на стаичката имаше и капак, но тъй като едното му крило беше се изметнало и изкривило, този капак не се затваряше. Г. Караславов, ОХ II, 582–583. Ако да ся допираха прътовете един до други, те от топлината щяха да ся разпустят и изметнат. И. Гюзелев, РФ, 163.
2. Прен. Разг. Претърпявам промяна, като се отклонявам от нормалното, общоприетото. Христо: – Ама Конярът, и той с тия кърджалии ли е тръгнал? Дядо Милко: – Кой Коняр? Биляркина син ли? Стойко: – Изметна се този пъси син. Първи момък: – Подир подолската сватба Христо не го припусна на седянка и той забягна. П. Тодоров, Събр. пр. ІІ, 54. Себе си Гърмелов смяташе за човек със здрав ум и все пак имаше часове, през които, като разсъждаваше за комунистите и за тяхното поведение, се питаше: „Аджеба, тия хора ли са се изметнали, или аз не съм на мястото си?“. Г. Караславов, ОХ IV, 256. Без майка не щяше ни приказка да има за чловечеството, а без тяхното пръво отгледвание дяцата, всичката чловещина би ся изметнала, подивяла и пропаднала. Хр. Данов, Лет., 1869, 146.
3. Прен. Разг. Отказвам се, отстъпвам от първоначалното си мнение, думи и под. – Дяконе, какво ще правим с ония от нас, които веднаж са дали клетва, станали наши съзаклятници, а после... – После се изметват и стават предатели. ВН, 1962, бр. 3278, 4.
4. Диал. Отклонявам се от първоначалната посока. Бело Яне оро води, / а млад Стоян камен мета; / изметна се бели камен, / та удари бело Яне. Нар. пес., СбНУ VII, 31.
5. Οстар. и диал. Приличам на някого; мятам се. „На майка си са е изметнала“ – говориле мъжете и воздишале така, чегато техните мили стопанки са им дале да помиришат коприва или трит хрян. Л. Каравелов, Съч. VII, 50.