ИЗМЀТНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изметна се като прил. За дъска, врата, прозорец и др. – който не е по права линия, който е огънат навън или навътре поради влага или силна топлина; изкривен. Онзи кротко ме води и ми показва една врата. Такава изметната врата не бил виждал досега. – През нея – набляга той – цяла котка може да мине! Сп. Йончев, ШД, 4.