ИЗМЕТЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Слуга, прислужник. „Хей фала ви, доганджии, / доганджии, изметчии, / изнесете бела мрежа, / замрежете бело небо, / да фанеме сив-бел сокол.“ Нар. пес., СбНУ II, 82. На порти изметчии посрещаа, / посрещаа, коне пуфанаа, / а юнаци от коне слезоа. Нар. пес., БНТв ІІІ [еа].

– Други форми: хизметчѝя, хюзметчѝя.


Източник: Речник на българския език (онлайн)