ИЗМЀЦВАМ, -аш, несв.; измѐцам, -аш и измѐча, -иш, мин. св. измѐчих, св., непрех. Диал. Обикн. за крава, коза, котка – издавам звук, подобен на „ме-е-е“, веднъж или няколко пъти. Майката рипваше на крака изтъняла, измацана – измецваше тихо, нежно и започваше да ближе с език теленцето, да го чисти. Ил. Волен, ΜДС, 199. Избухна пламък и обхвана отведнъж нещастното животно. Котката измечи ужасена, завъртя се безумно върху снега и пламтяща хукна през двора. Елин Пелин, Съч. IV, 246.