ИЗМИНА̀ВАМ, -аш, несв.; измѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. измѝнат, св. 1. Прех. С обст. поясн. за количество. Вървя, ходя, минавам определено разстояние; извървявам, изхождам. Но едва изминал десет крачки, аз го настигам: седнал е и ме чака. Л. Стоянов, X, 29. Бяхме изминали не по-малко от пет-шест километра. Никъде не спряхме. Й. Йовков, Разк. II, 137. Като измина така няколко километра от града, Еньо видя насреща си по безлюдния път бавно да върви волска кола. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 164. Изминах много път, превалях планини, / не знаех накъде, кога, защо отивам. О. Орлинов, П, 55. // За превозно средство – движа се на определено разстояние; преминавам. Машината се плъзна на колелетата си, измина известно разстояние, след това се отдели леко от земята и почна бързо да се издига. Елин Пелин, ЯБЛ, 23. Влакът измина 120 км за два часа. // С превозно средство се придвижвам на някакво разстояние, преминавам някакво разстояние; пропътувам. Пътят от Хавър за Ню Йорк изминахме тъкмо за седем денонощия. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 31. Когато изминете с железницата десетина километра надолу от Церово, ако погледнете наляво, ще видите от една голяма височина да скача стълпът на един водопад. Ив. Вазов, Съч. XVII, 19–20. Галчев усети, че го обзема някаква сладка безпричинна радост и пришпори коня. Не измина и стотина крачки в тръс, той пак поспря коня. Й. Йовков, ЧКГ, 52. Осман обаче реши да кара, за да изминат през нощта повечко път. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 144.
2. Обикн. прех. Разг. Вървя, ходя от единия до другия край на нещо; преминавам, прекосявам, минавам. Изминахме Златица и подир малко стигнахме и в Пирдоп. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 57. Двамата приятели изминаха няколко тъмни улици мълчешката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 130. Васил сви край Куршумлъ джамеси, измина еврейската махала и слезе в уличката, що свършваше с вратата на Адил Мурадови. Ст. Дичев, ЗС I, 254–255. Изминахме гората, слязохме вече в полите на планината. Й. Йовков, Разк. II, 113–114. С бързи стъпки измина Харитина каменното мостче и неусетно се отправи към Драгиевата къща. А. Каменова, ХГ, 207. Дъждът се усили, но ний бяхме вече изминали поляната и бяхме нагазили в гората по една козя пътека. Ив. Докторов, ЗД, 79. Вървели, що са вървели, / изминали поле широко, / настали гора зелена, / на Янка са доспало. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 380. // Минавам покрай нещо, до края на нещо; отминавам. Когато измина последните градински огради, отведнаж изскочиха няколко души с големи тояги в ръце и извикаха: – Стой! Елин Пелин, Съч. II, 184–185. Излязохме из портите на митрополията мълчешката, изминахме зида на митрополитското здание. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 30. А с тая кръпа изтриваше и горящи слъзи за много время отпосле, откак изминаха колата покрай едновремешната Иванова къща. Й. Груев, КН 4 (превод), 52.
3. Непрех. и прех. Остар. и диал. Отминавам, отдалечавам се от нещо; подминавам. Изчака потерята да измине и като луд се впусна към лобното място на дружината. Обиколи гората, но нищо не намери. К. Петканов, X, 220. След като изминаха телохранителите, зададоха се редица тежки и широки кочии. Ст. Загорчинов, ДП, 110. Баба Кера гледа с недоволство към дето измина Тодорка. В. Друмев, И, 9. Гъстите редици изминаваха, но пороят не свършваше. Ст. Дичев, ЗС I, 167. [Пътникът] се престорил на умрял. И когато мечката го пипала и душила, той си възпирал диханието, та го изминала. Π. Ρ. Славейков, ЕБ (превод), 108.
4. Непрех. За период от време – протичам, преминавам обикн. от определен момент; изминавам се, минавам, минавам се. Измина лятото, заваляха дъждове, настъпиха студените есенни утрини и вечери. Г. Райчев, ЗК, 79. Аз се изморих да чакам. Така измина час, два и отгоре се обади рогът. Ем. Станев, ЯГ, 106. Така еднообразно и тихо изминаха повече от шест месеца. М. Грубешлиева, ПП, 124. – Помниш ли какво ми бе обещала при последния скандал? И ето, десет дни не са изминали оттогава и ти пак тръгна по стария си път! Д. Калфов, Избр. разк., 349.
5. Прех. Остар. и диал. Изпреварвам, надминавам, задминавам. Братя българи! Се да ви е на ума, че гърците, с които ний сега сме са заловили да са надядаме и с които искаме да са сравняваме и да са надваряме, те са на изминали, надпреварили са на и ний сме много назад останали от тях. Г, 1863, бр. 3, 17. Йотговори добър юнак: / – Ако изминем слънцето, / ще ти кова с сребро подкови, / ще ти позлатя гривата! / Дорде юнак се намести, / конче стигна до сред пътя. Нар. пес., СбНУ XXIX, 11. изминавам се, измина се страд. от изминавам (в 1 и 2 знач.). Всички тия надписи са кратки, но са изразителни и говорят много: една стрелка, която никога няма да заблуди, после точното число на километрите, които остават да се изминат. Й. Йовков, Разк. III, 172. Незабелязано се изминават километрите, градът остава далече. Ем. Станев, ЯГ, 101.
ИЗМИНА̀ВАМ СЕ несв.; измѝна се св., непрех. За период от време – протичам, преминавам обикн. от определен момент; изминавам, минавам, минавам се. Беше се изминало повече от месец, откак той бе ходил при Росинка в Мала Калина. Д. Ангелов, ЖС, 268. Заговорихме за първата война. Времето, което беше се изминало от тогава, като че беше се изличило и всичко се виждаше скорошно и близко. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 126. Изминали се седмица-две. Невястата по цял ден шетала. Ран Босилек, ВП, 51. Измина се неусетно уреченото време, което Колчо трябваше да прекара като калфа, и ето го че излезе вече и майстор. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 173.