ИЗМИНУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); измѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. измѝнат, св., прех. и непрех. Изминавам. Както овчарят пристъпва незабележително всред цялото стадо и не го забелязваш как изминува с него полето, тъй и месецът със своите милиарди овце – звездите, вървеше тихо и се отклоняваше неусетно към запад. Ц. Гинчев, ГК, 367. Цяла неделя е Великден. Сутрин в черква, през деня по гости, и светлите седем дни изминуват безусетно. Ил. Блъсков, ДБ, 80. Тъй като за една секунда звукът изминува 332 метра, то за 5 секунди ще мине 5 пъти по-голямо пространство. И. Гюзелев, РФ, 225. изминувам се, измина се страд. – Тъй се е казало то: без добрина живот не се живее, без добрина път не се изминува. Д. Бозаков, ДС, 46.
ИЗМИНУ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); измѝна се св., непрех. Изминавам се. Зимата са не изминува. Хр. Ботев, Съч. 1929, 115. Две нощи и един ден са изминуваха вече, откакто не бяхме затваряли очи. З. Стоянов, ЗБВ I, 201.