ИЗМЍРАМ1, -аш, несв.; измрà, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. измря̀л, -а, -о, мн. измрѐли, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. За много, в голямо количество живи организми – умираме много или всички един след друг. Страшни неща ставаха в този малък свят! Хората се колеха с ножове и брадви. Колеха се, стреляха в гърдите си, тровеха се... Измираха и гниеха по затворите. К. Калчев, ПИЖ, 131. В гладна година, когато държавата воюва с австрийците и населението в тази част на империята буквално измира от глад, Мехмед Синап организира въстание и повежда гладните тълпи към феодалните чифлици в Румелия. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 183. Още с настъпването на зимата у нас насекомите измират. П. Петков, СП, 23. Имаме един микроб. А след няколко седмици толкова много, че ако не измираха така бързо, както се размножаваха, щяха да покрият земята. Хр. Одисеев, ТН, 73. Епидемическа болест са нарича оная, която в някое голямо или малко място тъй върлува, щото твърде много хора измират. Ступ., 1875, бр. 7–8, 51. И както листа осланени окапват / в градините сочни, така пред Чаталджа / войските започнаха бързо да гинат. / Измираха дневно по няколкостотин. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 143. В света днес хиляди деца измират / под лапите на черна нищета, / и те достойни са за вашта лира, / за вашта лира на любящ баща. Хр. Радевски, П, 43.
ИЗМЍРАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); измѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Измервам. измирам се, измеря се страд. Свойство разпускаемост в телата е дало възможност да се направят различни оръдия, за да се измира с тях топлината. Н. Геров, ИФ, 34. А богат е Ценин баща, / богат и имотен: / .. / Нивята му, лозята му / мъчно се измират, / горите му не се знае / до де се простират. Ив. Вазов, Съч. IV, 7.