ИЗМЍРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Измир, град в Турция. Взема тогава от долапчето бучица измирски тамян и полекичка я слага върху един по-голям въглен на мангала. Т. Влайков, Пр I, 12. Ангелът като видя, че с добром не може, прегърна стареца и хвръкна високо към светлите небесни пространства, дето миришеше на чуден измирски тамян. Елин Пелин, Съч. I, 32. Извикаха и домашните му [на покойния], и както беше обичаят, отвориха седефения измирски сандък, който седеше до главата му. П. Константинов, ПИГ, 99.