ИЗМЍСЛЮВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от измислювам и от измислювам се. Винаги ми е било чудно как може да се съчинява така, над бяла хартия с перо в ръка. То не е творчество, а някакво измислюване. П. Динеков, СбАСЕП, 546.
