ИЗМЍСЛЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от измислям и от измислям се. Та той [врабецът] ни убеждава, че човекът в нивата е зает с измисляне и че всеки момент ние сме щели да видим какво е измислил. Й. Радичков, НВ, 140. И Страбон и Полибий са вземали участие в измисляне или поне поддържане на приказките за този остров и нравите на жителите му. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 146.