ЍЗМИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Диал. 1. Който е тънък и висок; строен. А Николина наистина беше гиздава и доста хубавичка мома, с едни черни очи, с дяволит поглед, с измична снага. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3–4, 247. Минка: – Ами ни, бабо, хубави ли сме? А, бабо? Баба Кита: – Ох, хубави сте, деца, измични като фиданки у градинка. Ц. Церковски, ТЗ, 15–16.
2. За път, пътека – който се издига постепенно, не рязко нагоре. От Дряново цял час ни вече люшка / каруцата, и ето най-подир / по измичната лека лъкатушка / възлизаме по голия баир. Н. Марангозов, ЯВ, 187.