ЍЗМИЧНО нареч. Диал. 1. Обикн. при изкачване на височина или завой – постепенно, не остро, не изведнъж, не рязко. Железницата върви измично. Ст. Младенов, БТР I, 891.
2. Като се измъква, измича, изнизва (Ст. Младенов, БТР).
