ИЗМИШЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Измислица. Повестността не е могла да бъде истинна, защото там ся са въвели басни и измишления такива, кои никак не са съществували. Г. С. Раковски, БС I, 17. Известието, пръснато от вестниците, че уж германският император бил писал на царя едно писмо, в което го съветвал да са отрече от войната, е чисто измишление. НБ, 1876, бр. 57, 224.