ИЗМЛЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; измля̀скам, -аш, св., непрех. Мляскам веднъж или няколко пъти. Дърварите окачиха на дървото торбите си. Чорба варят, сланина ядат. Гладен беше Мечо. Гледа отгоре, облизва се. Ту преглъща, ту измлясква. Ем. Станев, ГЧ, 18. Кости се замисли. Поднесоха му чашка ракия, но той дори не я погледна. Бате Коле това и чакаше, издебна Тодораки и гаврътна чашата. Измляска, избърса устни и попита: – Какво мислиш, Кости? К. Петканов, X, 111. Той измляска няколко пъти със сухи устни. Д. Талев, И, 9. „Да видим и от това каква ще излезе“ – казаха няколко души, като го видяха, че тръгна. Други изказаха учудването си, като измляскаха знаменателно с устата си. К. Величков, ПССъч. I, 160.