ИЗМОРЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изморявам1 и от изморявам се; уморяване1. При по-леките случаи неврозата се изразява в главоболие, неспокоен сън, сърцебиене, повишена раздразнителност, отслабване на паметта, лесно изморяване, понижено настроение. К, 1967, кн. 1 [еа].
ИЗМОРЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изморявам2 и от изморявам се; уморяване2.