ИЗМÒТВАМ, -аш, несв.; измòтам, -аш, св., прех. Диал. Измотавам. – Иди, мъжо, да отсечеш мотовилка, да измотам преждата. Нар. прик., БНТв Х, 103. измотвам се, измотам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)