ИЗМÒЧВАМ, -аш, несв.; измòча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Диал. 1. Изпикавам.

2. Напикавам. измочвам се, измоча се страд.

ИЗМÒЧВАМ СЕ несв.; измòча се св., непрех. Диал. Изпикавам се. Троме [старият пес] наистина отишъл и се измочал в един котел, пълен с мляко. Нар. прик., СбНУКШ ІV 1973, 248.


Източник: Речник на българския език (онлайн)