ИЗМРЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; измръ̀нкам, -аш, св., прех. Разг. Казвам, изговарям нещо неясно, неотчетливо, мрънкам нещо; измърморвам. Някой си измрънква, че нали така, не е редно на шофьорите в работно време да се дава. Сп. Йончев, ЩД, 22. – Не ти ли харесва? – настръхна той. – А, нищо – измрънках аз. – Сега и аз вече не знам какво не ми хареса. Л. Дилов, Т, 118–119. измрънквам се, измрънкам се страд.