ИЗМУ̀КВАМ, -аш, несв.; изму̀кам, -аш, св., непрех. Диал. Муча, мукам веднъж или няколко пъти; измучавам. Кравата размаха опашка, удари го по ръката, дигна глава, измука продължително и забърза. К. Петканов, ОБ, 211. Един земеделски депутат поизпъна юнашките си гърди и измука: – Царюю, честито ти царство и везирство! Хр. Смирненски, Съч. III, 105. От близки села се дочуват петлите, / измука теленце и агнета блеят! Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 189.