ИЗМУ̀ЛЯМ, -яш, несв.; изму̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Измулвам. Тя поизвръщаше глава към ученическата бригада и макар ръцете ѝ да късаха череши, очите ѝ следяха да зърнат Веско. А той току измуляше глава изпод някой клон и ѝ кимаше с кошницата. Кр. Григоров, ПЧ, 140. измулям се, измуля се страд.
ИЗМУ̀ЛЯМ СЕ несв.; изму̀ля се св., непрех. Диал. Измулвам се.