ИЗМУ̀ШВАМ1, -аш, несв.; изму̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Муша, мушкам много, всички или някого, нещо на много места; измушквам, намушквам. Славно е топчето наше! .. / Гърло отпуши ли, / ревне ли двенки слова, / сърбите – още не сме ги измушили – / скачат и – беж през глава! К. Христов, ПП I, 64. – Ама какво ще му направи вълкът? Тя майка му, каквато е яка, ще го отъпче, ще го измуши. Й. Йовков, АМГ, 210. измушвам се, измуша се страд.
ИЗМУ̀ШВАМ2, -аш, несв.; изму̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Провирам, промъквам нещо, обикн. глава през някакво място, отвор, преграда и под.; промушвам. Старецът веднага измуши глава през прозорчето на малката которка. М. Кюркчиев, ВВ, 111. измушвам се, измуша се страд.
ИЗМУ̀ШВАМ СЕ несв., изму̀ша се св., непрех. С предл. из, изпод, от, под. Провирам се, промъквам се, измъквам се из, от, под или край нещо; промушвам се. Поп Врачев бързо се измуши из вратата, дори без да си вземе сбогом с него. Ст. Даскалов, ВМ, 87. Видях как хазайката се мъчи да отблъсне някого и в същия миг Юла се измуши изпод ръката ѝ и с един скок се озова в стаята. И. Петров, ОЗап., 61. Тъмносинята лека кола спря пред него и Младенов на същата минута се измуши от предната врата. Т. Монов, СН, 151. Погнах веднага птичето, настигнах го, захлупих го с шепата си. Ала то се измуши под ръката ми и пак полетя. Започна едно лудо гонене из храстите. Г. Русафов, ИТБД, 41.