ИЗМУ̀ШКВАМ, -аш, несв.; изму̀шкам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Муша, мушкам много, всички или някого, нещо на много места; измушвам1, намушквам. Тогава нашите като ги започнали – та мушкай, та мушкай – та ги измушкали до един! Д. Калфов, ПЮН, 129. Опасал дебел червен пояс, Ильо изглежда да се е върнал ей сега от предните неприятелски окопи, дето е измушкал най-малко десет души. Д. Калфов, ПЮН, 41. измушквам се, измушкам се страд.