ИЗМЪ̀ДРЯМ, -яш, несв.; измъ̀дря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Ирон. Измислям, намислям, измудрям, измъдрувам. – Ха, и турчето дошло! Събра се пак хайдушката дружина! Какво ще измъдрите сега, да ви видим? Д. Бозаков, ДС, 51.
2. Прен. Неодобр. Изправям, изпречвам нещо да стои пред някого или нещо. Какво си измъдрил този сандък пред вратата! измъдрям се, измъдря се страд.
ИЗМЪ̀ДРЯМ СЕ несв.; измъ̀дря се св., непрех. Разг. Ирон. Изправям се пред или срещу някого, като стоя мирно; мъдря се. Орчо се измъдри като булка под венчило. К. Величков, ПССъч. I, 71. – Измъдрил се като почка в ливада. Я, чичовото – метла! Иди се помъдри и на друга маса! М. Кюркчиев, ВВ, 112. // Стоя, намирам се пред или срещу някого; мъдря се. Донесоха печено агне – червено / и в масло опържено, с моркови крехки, / с картофи нарязани. Бъклица пълна / измъдри се пак на софрата. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 25.