ЍЗМЪК, мн. няма, м. Диал. Измъкване, отдалечаване. Противоп. примък.
◊ Измък-примък. Разг. Употребява се, когато някой се мести, като ту се приближава, ту се отдалечава от нещо. Зиморничавите готвачки сякаш играеха на „измък-примък“ – ту се отдръпваха от огъня, ту пристъпваха към него, като бранеха с опакото на своите напукани ръце очите си. Цв. Ангелов, ЧД, 169.