ИЗМЪКНУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); измъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. измъ̀кнат, св., прех. Измъквам. Често тя [трескавицата] пренася надалеч преголеми грамади, измъкнува железните пръчки от заякнуването им, разтопява и обръща на пара металите. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 24. измъкнувам се, измъкна се страд.
ИЗМЪКНУ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); измъ̀кна се св., непрех. Измъквам се. „Аз имах обичай да ся измъкнувам из дома си и да отивам с момчетата по улиците, дето аз ся научих да хайлязувам и да пия опивателни пития.“ ИЗ 1877, 134. Червейчето, като си извади главата и предните крачка от старата кожа, зафаща са за нещо, що е наоколо му, и са измъкнува като змия от кожата си. З. Княжески, ПРШ (превод), 65. Ако ли бъдат победени, те се измъкнуват от неприятеля като лисици. Ст. Ботьов, Κ (превод), 111.