ИЗМЪРМÒРВАМ, -аш, несв.; измърмòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изговарям, произнасям нещо неясно, неразбрано и тихо, като че ли на себе си; измънквам, измъмрям. Те [войниците] спяха дълбоко. Някои хъркаха, други мърдаха неспокойно, обръщаха се, сумтяха и измърморваха по някоя неясна дума. К. Константинов, ППГ, 304. Рашко измърмори нещо под нос, но налапа дебелия краешник и тръгна с едри, троми крачки подир другарите си. К. Петканов, ЗлЗ, 158. Той минува край групичка играющи деца, измърморва им нещо и отминава нататък. Д. Немиров, Б, 5. Виовски изчака Садък да се отдалечи, после, като измърмори нещо на полски, сложи обратно лирата в джоба си и препусна. Ст. Дичев, ЗС I, 482. // Казвам, изговарям нещо тихо или смутено, обикн. поради вълнение, неудобство или несигурност; измънквам, измъмрям, смотолевям. – Разчитайте на мене – увери го тя [Мария] просто. – И напук на клюките, идвайте да пием чай заедно. Борис измърмори някаква суха, вежлива благодарност. Жилите на слепите му очи биеха силно. Д. Димов, Т, 85. – Какво ти направи момичето, та го блъскаш? Янко се смути. Искаше да се оправдае, а не знаеше как и измърмори: – Не съм искал. Тя сама. Ем. Коралов, ДП, 14. Мирчо Николов се изправи, помълча, гледа настрана, надолу и после измърмори: – Аз не чух какво питате, другарю учител. Д. Калфов, СбХ, 77.
2. Неодобр. Изказвам, обикн. сърдито, с груб глас, недоволство, неодобрение за нещо. – Млъкни там, животно! – измърморвам, без да се обръщам. Б. Райнов, ГН, 7. – Тежко на държавата ни от такива типове като тебе – измърмори [Саваков] през стиснати зъби. – Още утре ще те лъсна пред министерството. Д. Ангелов, ЖС, 120. Сърдит, нацупен, той измърмори тежко, като старик: – Пак... ме... събуди... тоя Сашко! Д. Калфов, Избр. разк., 11. – Ох! Ще дочакам аз коприна от тебе! – измърмори Анастасия. Н. Антонов, ВОМ, 146. измърморвам се, измърморя се страд.