ИЗМЪРШАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; измършавѐя, -ѐеш, мин. св. измършавя̀х, прич. мин. св. деят. измършавя̀л, -а, -о, мн. измършавѐли, св., непрех. Ставам мършав; много, значително отслабвам. Лицето му измършавяваше, силите му слабееха. Ив. Вазов, Съч. XII, 164. От онова време, когато Хубавела го изпъди от горницата си при Големия изкоп, той изглеждаше съвсем грохнал, па и залъци навярно не пълнеха вече торбата му, защото божекът бе измършавял и заприличал на живи мощи. Ст. Загорчинов, ДП, 476. Някои от кравите така измършавяха, че трябваше да им се помага, когато ставаха – нямаха сили да дигнат кокалите си. Ил. Волен, МДС, 182.