ИЗМЪ̀СТРЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прич. мин. страд. от измъстря се като прил. Изроден. Момците в то время не гледали като сегашните измъстрени млади българе на моди и зестри, та да са женят за чужденки и да са пренародват, но избирали си стопанки от своя род – българки, които им приличат. У, 1870, бр. 2, 45. Измъстреният по модите млад не бива за наука, която иска прибран ум. Д. Войников, РС, 16.