ИЗМЪ̀ЧВАМ, -аш, несв.; измъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Само несв. Подлагам някого на физически мъки, мъчения, изтезания с някаква цел, обикн. за да го накарам да говори, да направи признания или за наказание. – Аз ще те пусна, но ти ще ми намериш младежа, който ти е предал позивите. – Съгласен съм – продума Божикин, готов на всичко, което биха му поискали, само и само да не го измъчват повече. Д. Ангелов, ЖС, 55. Рената гледаше тия две жени и си мислеше за своя невръстен син. Дали и него не измъчваха сега в някоя изба. М. Грубешлиева, ПП, 182. Братята го срещнаха наистина ласкаво и гостолюбиво, но се оплакаха от хусарите, които ето вече за трети път бяха грабили манастира и измъчвали за пари монасите. Ст. Загорчинов, ДП, 205.
2. Причинявам душевни мъки, страдания на някого. Войка го държеше в плен, присмиваше му се, измъчваше го и го караше да страда от ревнивост. Елин Пелин, Съч. I, 90. Той не отговори нищо на Марийка, за да я измъчи повече и да усили в нея отчаяното решение... Ив. Вазов, Съч. XI, 146. Гроздан беше го измъчвал не веднъж и не едно главоболие беше му докарал. Й. Йовков, Ж 1930, 244. – Аз не съм я [Тинка] разгалил, мамо, ами вие я измъчвате – натъртено каза Колчо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 263.
3. За глад, жажда, безсъница и под. – предизвиквам мъчително състояние или мъчително желание у някого да удовлетвори жизнени потребности. Бе пропуснал на тръгване да напълни раницата с брашно и сега го измъчваше остър глад, който скосяваше силите му. П. Вежинов, НС, 164. Силна жажда измъчваше ранения, искаше му се да вика, колкото му глас държи, да се премята, да буйствува. Д. Ангелов, ЖС, 435. Щом грешника зачу, че дума става / за него, даде ни самѝ ответ: / .. / „Нека гръмовержеца ме прострелява / и нека ме измъчва страшен глад, / ..; / над мене нек излива си гневът: / не ще постигне нивга свойто мщенье!“ К. Величков, Ад (превод), 132. Безсъница измъчваше цяла нощ старата жена.
4. Обикн. за болест и др. – не давам на някого спокойствие, като му причинявам мъка, страдание, болка. През нощта кашлицата дълго измъчва Раковски. На разсъмване той заспа, плувнал в пот; сънят му беше неспокоен. Ст. Дичев, ЗС I, 371. От няколко години го измъчва ревматизъм.
5. Прен. За мисъл, чувство и под. – не давам на някого спокойствие, мир, държа го в напрежение, безпокойство, силно притеснение и под. Загнезди се тая мисъл в главата на Иван, впи се като пиявица в мозъка му и започна да го измъчва непрестанно. Св. Минков, ПК, 30. След събранието се прибрах в кошарата на Борис, седнах върху сламата и отново ме зачовърка безпокойството за съдбата на Делчо. Неизвестността за него силно ме измъчваше. Сл. Трънски, Н, 227. Някаква постоянна грижа измъчвала баща му. Ив. Мартинов, ПМ, 49. У нея [княгинята] се пробудиха проблясъци на трезва разсъдъчност, която помете из душата ѝ всички надежди, както и всички блянове. Безкрайна тъга я измъчваше. Ст. Загорчинов, ЛСС, 102–103.
6. Прен. Разг. Затруднявам действието на нещо, обикн. на машина, механизъм и под., поради това че си служа неправилно с него, неумело или при неподходящи условия. Едно време орях на чорбаджията и ми беше тежко, че само измъчвам машината. Тракторът иска нашироко да играе, да се развърти. П. Велков, СДН, 279. Баща ми никак не щади нашата кола. Катери се по баирите, измъчва колата. измъчвам се, измъча се страд.
ИЗМЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; измъ̀ча се св., непрех. 1. Изпитвам физическа умора, мъка или притеснение, неудобство от нещо. Ето, дядо Захари се измъчи да го донесе тук, а пък той може да оздравее чак след десет години. Елин Пелин, Съч. II, 37. Забелязваше се, че се измъчва [жената] от тежестта на твърдата си шапка с голям воал. Р, 1925, бр. 193, 1.
2. Изпитвам душевна мъка, страдание; терзая се. Тинка сега още повече се измъчваше, още по-тежко ѝ ставаше на душата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 255. Бях се измъчил, отчаял се бях. Баща ти навсякъде се заканваше да ме уволни, да ме махне оттука. Й. Йовков, М, 96. – Петьо! Не ме оставяй, ще умра от мъка. И ти ще се измъчиш. Да се съберем, тъй ще бъде по-хубаво. И. Петров, НЛ, 253. – Никога не ме е нагрубявал и не ме е бил – само веднъж леко издърпа ухото ми, но забелязах, че след това много се измъчваше. Сп. Кралевски, ВО, 32.
3. Със следв. изр. със съюз да. Полагам големи усилия, изразходвам много физически или душевни сили, за да направя нещо. – Ах, колко се измъчих да ви търся! – каза той. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 23. Защо се измъчваш да решаваш безполезни въпроси? Каква трябва да бъде жената ли? Минке, има денгубци, които с учен и важен вид решават – и няма да решат нищо пътно. Π. Κ. Яворов, Съч. ІІІ, 1965, 285.