ИЗМЪ̀ЧЕНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на измъчен. Лицето му излъчваше винаги нещо здраво, жизнено, нямаше никаква следа от смирение и набожност, никаква измъченост от пости, молитви и бдения. Ст. Даскалов, ВМ, 34. – Коце, аз съм тук, ще ти мине, синко, – зашепна бащата, като го хвана за ръка. Коце дигна лице. Каква измъченост изразяваше то сега! А. Страшимиров, А, 127. Езикът на Кирил Христов е твърде точен, геометричен. На Пенчо Славейков – мъчен. Маниерност, измъченост, скованост и бедност, колкото щеш, у младите. СбАСЕП, 522.