ИЗМЯ̀ТКВАМ, -аш, несв.; измя̀ткам, -аш, св., прех. Диал. Мятам, хвърлям много или всички последователно. – И десет души да бяха, пак щеше да ги измятка като кратуни от моста. Пуста сила Филчова. К. Петканов, X, 82. измятквам се, измяткам се страд.
