ИЗМЯУ̀КВАНЕ ср. Отгл. същ. от измяуквам; измякване. Нещо падна в мутвака от пробития му таван. Но нещо тъпо, влажно, придружено от трикратно измяукване на котката. Ст. Чилингиров, ХНН, 7.
