ИЗНАКА̀ЗВАМ, -аш, несв.; изнакàжа, -еш, мин. св. изнакàзах, св., прех. Наказвам много или всички; изпонаказвам. Изнаказах всички, които закъсняха за часа. изнаказвам се, изнакажа се страд.
