ИЗНАКЍТВАМ, -аш, несв.; изнакѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Китя всички, всичко или някого, нещо много, изцяло; изнакичвам. С тези панделки – че пискюлчета, / че мъниста, че медни звънци, / изнакитил си ги като булчета, / да са живички твоите жребци! Н. Марангозов, НПС, 28. изнакитвам се, изнакитя се страд. и възвр.