ИЗНАКЛЯ̀КВАМ, -аш, несв.; изнакля̀кам, -аш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Клякаме много или всички; изпокляквам, изпонакляквам. Събрани на купчини, едни високо и оживено се разговаряха, други пък изнаклякали на земята, дялкаха с ножчетата си по някоя клечка. Й. Йовков, ПК, 158–159.