ИЗНАКЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; изнакъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Накършвам, изкършвам много или всичко; изпокършвам, изпонакършвам, изпоокършвам. Децата изнакършиха люляка в махалата за венеца на училището. изнакършвам се, изнакърша се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)