ИЗНАМА̀ЦВАМ, -аш, несв.; изнамàцам, -аш, св., прех. Разг. Намацвам поотделно много неща, всички или нещо на много места, изцяло; изпомацвам, изпонамацвам. Изнамацахме всички врати в махалата с катран. Δ Изнамацах покривката с мастило. изнамацвам се, изнамацам се страд. и възвр. Малчуганът се беше изнамацал с мармалад.


Източник: Речник на българския език (онлайн)