ИЗНАМЕРА̀Ч м. Остар. Книж. Откривател, изобретател; изнамервач, изнамервател, изнамирател. Ние са ограничаваме тук с особний вид електрика, която е наречена по името на изнамерача ѝ „Галванова“. Лет., 1876, 77. Една от тия природни тайни, която зачуди и самите ѝ изнамерачи, е без двоеумие и „електрическата сила“. Лет., 1876, 75.