ИЗНАМЀРВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Отгл. същ. от изнамервам и от изнамервам се; изнамиране, откриване1. С изнамерването на барута и с употреблението на пушката за лов соколинският лов беше си изгубил важността. Ц. Гинчев, РК, 204. Ние слабо разбираме величието на нравствения подвиг, извършен от двамата братя [Кирил и Методий]: изнамерването българско писмо и покръщението на българския народ. Ив. Вазов, ИСМ, 78.
2. Откритие. Стефансон угадил, че сцелената резка с натисканата пара требуваше да докара чудни деяния. Бил ли е той прав на това изнамерване? Не. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 23.