ИЗНАМИРА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Откривател, изобретател; изнамерач, изнамервател, изнамервач. Смели издирвачи и честити изнамиратели. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 837.
